Не затваряй вратата след мене…

нека влезе нощта, до зори

да приляга на твоето рамо

с дъх на ягоди, ром и сълзи.

Не затръшвай небето… щом мене

тук ме няма, то теб ще дари

с месечината - блудница бяла,

да те люби до първи петли.

Не затваряй очите, любими.

Не, не вярвай на тази лъжа.

Ще се върна през май, и навярно

дъжд ще плисне във твойта душа.