Аз не помня косите златисти,
не запомних усмивката в бяло,
не защото очите лъчисти
светлината в света са побрали,
топлината на устните тънки,
бързината на звуците звънки,
аромата на шепота нежен,
песента на гласа ти безбрежен.

Аз не помня, че твоята песен
беше полет на призивни звуци,
цветовете на нашата есен,
свежестта на запели капчуци,
белотата на бялата зима,
нежността на душата незрима,
аромата на дъхаво лято,
пролетта на пристигащо ято.

Аз не помня онази пътека,
по която минавахме двама,
тези стъпки ефирни и леки,
онзи допир на устните само,
белотата в искрящите думи,
онзи прилив макар и безшумен
и защото не всичко е спомен
в този свят, който в нас е огромен.