Един ден
ще затворя очи завинаги
и вече няма да ме има.
Ще казвате -
той беше добър и свестен,
не заслужаваше тази съдба.
Ти и той, тя и всички останали
с болка и сълзи, може би,
ще ме изпратите.
Вие бяхте мои приятели,
мои познати.
Уважавах ви и помагах,
както сърцето ми казваше.
Трябваше ли да ме няма,
за да се сетите, че ме е имало?!
Животът ни е като чаша вода -
гътнеш ли я и всичко може да свърши.