Ти дори не си ме лъгал.

Лъжех се съвсем сама.

Виждах те от своя ъгъл 

като влюбена жена.

Ти съвсем не си ме мислил.

В мойте мисли бе това, 

че в сърцето си разлистил 

пъстър цвят на любовта. 

Знам, за мен не си тъгувал. 

Носих цялата тъга. 

Знам, че аз не те вълнувам, 

но за мене си Съдба.

Не копнееш да ме имаш...

Но нахлу във моя сън? 

Ще изпия чаша вино, 

за да те прогоня вън? 

Ти дори не си ме лъгал.

Ала мога ли сама

да се спра до някой ъгъл -

както спря в мен любовта.