Говориш ми сякаш на приятел,

угаждаш ми сякаш съм дете.

Но сърцето ми те смята за предател,

не е събрало още последното парче!

Може би гризе те съвестта

за болката, която причини,

но не ти желая близостта -

на мил да се правиш престани.

Идваш всяка вечер късно

да ме видиш, да ме разведриш.

Но какво крои съзнанието мръсно,

да не би отново да ме съблазниш?

Не! Не бях за теб искрата нежна,

не възбуждах в теб и капка страст,

не бях ти даже интересна,

не получих над сърцето ти аз власт.

Но защо сега съм ти тъй близка?

Защо ме искаш за приятел скъп?

Че любов и страст от мене не поиска

не значи, че ще ми обърнеш гръб.

Или може би си се уплашил

от това, което мога да ти дам,

и от страх навярно си отпрашил,

предпочел си да останеш сам.

Не разбирам надежда ли ми даваш,

когато идваш всяка вечер ти при мен

и все по-мил към мене ставаш -

дали не си останал в моя плен?

Не! Не искам да съм ти приятел,

не искам да ме гушкаш сякаш съм дете,

искам болезнената обич към предател

да разгори и твоето сърце!