\"В тълпата лесно е да ме изгубиш...\"

Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Сама дойдох. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани.

Не вярвах на препатилите хора.
Те сочеха те с пръст, за да внимавам.
Готова със разумните да споря,
аз крехката си обич защитавах.

Повярвала в един измамен рицар,
защо от коня слязъл е, не питах-
дори когато стреляше по птици...,
дори когато лъжеше открито...

Но Росинант отдавна бе напуснал...
И той от мен по-умен се оказа.
Погребвам недоносените чувства.

Боли те?... Не успя да ме опазиш.