Не те искам във минало време! Да те гледам, покрита със прах. Да чувствам в душата си бреме. Да крещя от безименен страх. Не желая за сбогом да вдигна отмаляла от мъка ръка, да се боря до теб да достигна, а ти да си там &ndash; зад гърба. Аз искам да бъдеш последна, да се будя за теб през нощта, и на твойте гърди да облегна натежала от мисли глава. Ще се боря, да знаеш. Жестоко. Ще пролея кръвта си дори. Ще боли, но ще знам, че дълбоко вътре в мен ще живееш и ти. Не те искам във минало време! Ти си цяла и без апостроф! Не те искам във минало време, моя силна и чиста любов!