А ти защо се появи?
Къде се беше скрил до днес?
Света обърна ми! Върви!
Не спирай се до мен - недей!!!
Сърцето ми е твърде наранено...
Не помни вече що е да обичаш...
Нима не знаеш? А не си ли виждал -
как празни са... предадени очите...
Погледни ме - нищо не остана...
Раздавах се до днес...
А вече даже и за мене няма...
Какво очакваш да ти дам???
Защо ме гледаш тъй? Недей!
Не ми показвай, че съм жива...
Продължи по пътя си - не спирай се до мен!
Не се оплитай - много съм фалшива!!!
И погледа, усмивката и радостта дори...
те страшна маска са на самотата...
Да вярваш в тях не можеш ти...
Не можеш и да вярваш в мен самата.
Ограбена съм вече - нищо нямам...
Остана само пепел от жарта...
Искрицата, която мислиш, че остана -
загубих я - фалшива е и тя!!!
Върви сега! Не се обръщай и не спирай!
Живей щастливо - но далеч от мен!
Не си губи ни време, ни мечти и мене не избирай -
не съм живота ти и да се лъжеш сам НЕ СМЕЙ!!!