Не си тръгвай през пролет,
когато има много цветя
и идват чувствата в полет
донесли ми силни крила.
Не тръгвай, ще те догоня
с облаци бели в деня.
Над теб обич ще роня
вместо сълзите- роса.
Ще яхна вятъра коня,
да те настигна и спра.
Ще скъсам вечната броня
в любов да те облека.
Не си отивай през пролетта,
тогава се пълнят реки, езера
с несънувана красота.
Тръгнеш ли, знай, ще те спра.