Не ще издишам за тебе аз \"сбогом\",
него леглото ще го изскърца,
когато стъпките ти потърсят вратата,
само дръжката и\' от тях ще изхълца.
Ще си забрави часовника залезът
и ще побърза зад склон да се скрие
а морето изненадано, кашлящо,
с шал от мъгла синева ще обвие.
А изгревът ще се моли за помощ
да поспи сред забравата малко,
птици не ще търсят простора
в очите със сълза - катафалка.
Не ще издишам за тебе аз \"сбогом\",
него вселената нямо ще вие,
а вратата виновна ще хлопне,
когато трябва от очите ми да те скрие.