Защо мълчиш, не пишеш даже ред, страхуваш се от мене ли, кажи? Като изгубил муза стар поет мълчи душата ти, сърцето ти мълчи... А знам, че им се иска да извикат разкъсвайки безумния ти, глупав страх... отново името любимо да повикат, да върнат любовта покрита с прах Защо им пречиш, дай им свободата да са желани, да обичат без вина... отново да усетят топлината на свойта страст, на свойта суета... Не се страхувай, просто те обичам! Да стопля искам сивия ти ден... в прегръдка нежна пак да те обричам на тайнствен плам от устните роден...