Не се страхувай! Няма да избягам!

Овърза ме с невидимо въже,

с вериги от вини... Тъй силно стягаш!

В паяжини ме оплиташ от лъжи.

Със тъпия си нож крилете

не се опитвай да ми режеш,

ще литна с нови пак в небето

стигни ме, ако можеш, ако смееш...

Душата ми недей със огън

в прах и пепел да превръщаш,

след влюбен летен полъх мога

отново да съм аз, отново същата.

Не се страхувай! Няма да избягам!

Просто ще си тръгна някой ден.

И не „довиждане“, ще кажа „сбогом“,

така по-малко ще си наранен...