Без твоите единствени ръце
се губя в собствената си прегръдка,
а тихичко туптящото сърце
болезнено напомня ми за утре.

Без твоите единствени ръце
живея в измислена вселена.
залъгвам се, че някога ще спре
и обичта ми ще е по-смирена.

Но няма. ала пак си се надявам
и лилии садя в пустошта
денонощно. как не се ли уморявам
да вярвам щом е суха любовта.

И водопоя все го отминавам,
а тя слабее. виждам как умира.
дълбоко в себе си признавам-
Ръцете му до болка ме презират.

Без твоите единствени ръце
ще съществувам. няма да живея,
а тихичко туптящото сърце
ще ми напомня:
Той е вече с Нея.