StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,117
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,382
   Точки: 2,652,474
   Съобщения: 151,536
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не съм за никъде, признавам...

Без твоите единствени ръце
се губя в собствената си прегръдка,
а тихичко туптящото сърце
болезнено напомня ми за утре.

Без твоите единствени ръце
живея в измислена вселена.
залъгвам се, че някога ще спре
и обичта ми ще е по-смирена.

Но няма. ала пак си се надявам
и лилии садя в пустошта
денонощно. как не се ли уморявам
да вярвам щом е суха любовта.

И водопоя все го отминавам,
а тя слабее. виждам как умира.
дълбоко в себе си признавам-
Ръцете му до болка ме презират.

Без твоите единствени ръце
ще съществувам. няма да живея,
а тихичко туптящото сърце
ще ми напомня:
Той е вече с Нея.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-04-07
прочитания: 178
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход