Ако можех поема бих

написал вълшебна,

да разкажа със нея

за любов неземна.

Но не съм аз поет

и думи красиви,

облечени в рими

да редя на умея.

Воин съм суров.

В безкраен полет

вятъра яздя и гоня мъгли.

Идвам от севера тъмен.

Покрих с мрачен покров

стотици разбити души.

Самотен герой,

намерил своя кратък покой

на място, където

солени талази се бият

със сладки води,

а реката могъща

се влива във морето.

И огън запалих в момински гърди.

Заблестяха красиви очи

с цвят на лешник узрял.

А южно момиче

в душата ми спомен остави.

Но време е вече

на път да поема отмалял.

Отново да тичам

по лунна пътека.

А ти, ако можеш

ме забрави!