Ако можех поема бих
написал вълшебна,
да разкажа със нея
за любов неземна.
Но не съм аз поет
и думи красиви,
облечени в рими
да редя на умея.
Воин съм суров.
В безкраен полет
вятъра яздя и гоня мъгли.
Идвам от севера тъмен.
Покрих с мрачен покров
стотици разбити души.
Самотен герой,
намерил своя кратък покой
на място, където
солени талази се бият
със сладки води,
а реката могъща
се влива във морето.
И огън запалих в момински гърди.
Заблестяха красиви очи
с цвят на лешник узрял.
А южно момиче
в душата ми спомен остави.
Но време е вече
на път да поема отмалял.
Отново да тичам
по лунна пътека.
А ти, ако можеш
ме забрави!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me