Времето минаваше, но не заличаваше силата на болката-чувството на празнота.
Ту всеки ден си в мислите ми – помня и се прекланях към твоята обич и любов към мен.

Раздялата е непоносима болката в този живот е ужасна и от деня, в които се разделих ме аз искам да умра, защото без твоята обич аз не мога да живея!

Времето е безсилно да заличи спомена за теб човек се ражда, живее и обича до като умре, но след него остава непроходимите следи на един живот-осеян с тревоги и доста тръни!