Синее грозна нощта, вълчи мисли преплита, умира тайно сълза, с тихи стъпки залита, а окото на свещ гадае в янтар забравен, липсва въздухът свеж, стон заглъхва удавен... Уж е къса нощта, а часовете се влачат, подземна мъртва река на Хадес носи ми здрача...