Не повяхвай в ръцете ми, обич.
Аз едва доживях до мига
да поседна под твоите клони,
да се слея със златна снага.

Толкоз дълго очаквах момента,
в който нежните листи за мен
ще нашепват безкрайно сонета
от мечти и роса сътворен.

Чаках корени здрави и горди
да отпиват от черна земя
и на дните ми бъдни и нови
да дарят разцъфтели поля.

Не повяхвай в ръцете ми, обич.
Аз поливах те с топли сълзи.
Не оставяй сърце безпризорно
да не види как обич цъфти.