В минзухар те разпознах...
в един жадуван миг от блян,
трижди в сънища живян...
На Теб да кажа не посмях!

Как в студена, сива шепа,
на ден с посърнала ръка,
да ме стоплиш ти успя -
да викнеш лъч в небето?

Свит в нощен сляп чадър -
на гръд усойна съм привикнал,
не искам пак да съм обикнал,
преди да стана по-добър!

Сто черни друми извървях!
Пак тръгвам аз да се намеря...
За мен си слънчева постеля.
На Теб да кажа не посмях...

16.01.08.