Здравей... Какво дочух? Нима го каза!?
Защо се спираш? Продължи...
Не искам аз да спирам, думичка да казвам!
Да бликнат пак в очите ми сълзи...
Недей... ръка ли ми подаваш?!
Студена моята сега била?!
Защо се чудиш? Та нима не ме познаваш?
Студена е, та повече и от снега.
Усмивка ли?! А моята сега я няма...
Защо ли?! Няма смисъл от това.
Усмивка ли е моя, значи е измамна.
А твоята щастлива е сега...
Върви си! Чу ме, да. Така ти казах.
В очите ми ли гледаш? Както бе преди!
История ли? Да, ще ти разкажат
за всичките изминали без тебе дни...
Щастлива ли?! Нима не се шегуваш!
А може би щастливият сега си ти...
Усмивка ли?! Това е моята преструвка
за всичките изгарящи сълзи...
Любов ли?! Не, забравих да обичам.
Лъжа ли? Повече дори и от лъжа!
Болка ли?! Когато го отричам,
но по-добре да е така...