За тебе пак плаче ангела в нощта,
сълзите си свои събира във шепи,
пред камъка леден вика твоята душа,
светлина да даде на очите ти слепи.
С напукани устни молитва изрича,
с дъха си накъсан свещта угаси,
и там, във тъмата думи нарича,
с тях преградата тънка да прекоси.
Най-черната прокоба с целувка ще разпръсне,
под камъка светлина ще заискри,
нежно цвете с усмивка ще откъсне,
и щастие в очите ти ще заблести.
Не оставяй ангела да плаче в нощта,
пироните кървави в миг разкови,
при теб е дошла сега Любовта,
не питай защо... само нежно я ти прегърни.
Обещаната безкрайност ще се върне,
отровата от вените ще изпълзи,
утрото студено в лято ще превърне,
тъгата и болката със щастие ще замени.