В прегръдката на най-последната ни нощ,

в обятията й безлунни ще останеш.

Ще бъде още във косите ти дъха,

понатежал от мириса на евтини цигари.

Ще бъде топла още светлината,

в очите ти, с неясни тайнства.

Ще си замислена, усмихната едва,

и може мъничко - и тъжна.

Ще си до мен, все още, ще си и в мен,

додето - дрехите разсеяно навличам.

Ще е бездумна, покрай нас, и мъртва тишина,

каквато - в миналото, няма свое име.

Ще се усмихвам аз - с измислена една,

усмивка чужда ми, и неприсъща.

И сякаш че се връщам, ей сега,

от прага ти забързано ще тръгна.

Ще си останеш, в най-последната ни нощ,

в която вече връщането ни назад е невъзможно…