StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,062
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,854
   Точки: 2,648,539
   Съобщения: 155,974
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не може вечно да вали

Недей да ме гориш
Едвам, едвам
Мъжът е факел
Огън и проклятие
Жената е реликва в мъжки храм
Едничка блудница, и ангел, и разпятие
Вземи душата ми, в сърцето ме скътай
Единствена във тебе да заспивам
Човекът е щастлив когато знае,че
Нощите дели със самодива
Обичай ме, до вопъл ме гори,
Далечен си, до болка нереален
Адресът ти е в моите мечти
Вали дъждът, а пътят ми окалян е
А бялата, безкрайна тишина
Лалета подарява на тъгата
И две очи осъмват в самота, и чакат те...

акростих

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-11-09
прочитания: 33
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход