Четейки \" Старата любов\"
от Александър Калчев


Не можах да остарея с теб-
днес годините прелиствам.
Аз ли бях почти дете
или ти с момчешка мисъл?
Ти пресече моя път,
аз по твоя не посмях да тръгна
и така пропуснахме мига,
който сред годините помръкна.
А сега набрала тиха мощ
старата любов се връща
в целия си блясък и разкош
с луд копнеж душите ни обгръща.
И смутени като в онзи ден
свеждаме глави във мрака нощен
- Допира от полъха ли бе
или устните ти помня още?