Сърцето ми - камара лед,
душата ми - пустиня
Ограби ме и си замина...

Сега се връщаш разпилян
от грешки и от болки
Не можеш да стопиш леда,
душата ми да стоплиш!

Ограби ме преди това,
сърцето ми извади
захвърли го в прахтта
сега се мъчиш да го слагаш.

Защо нещата се обърнаха така?
Защо се върна?
Защо очакваш да простя,
обратно да се върна?

Нали това ти сам избра
да бягаш и да падаш
така и не разбра,
че спомен ти оставаш!
...................

Не мога пак да мина онзи път
по който тичах вече,
за да забравя как боли
от спомена далечен!!!