Във тази нощ на хищни ветрове
не ми напомняй колко те обичам.
Наместо любовта ми – бесове
нещастия да чуя как предричат.

Но чувам само нея... Как скимти
безсънна, на кълбо до мене свита.
И власт да я помилваш имаш ти,
но тази нощ самичка остави я.

Ранена да се сгуши с топъл плач
в гърдите ми, сиротна и бездомна.
Спасител не бъди! Бъди палач!
Сълзите й не искам да си спомням!

Нощта да я покрие с кървав мрак!
Не искам и да помня, че ще съмне!
За утро да забравя всеки знак –
на скитницата нека й е тъмно!

Как искам да умре във вой свиреп!
Не ми напомняй колко те обичам...
От утре неизбежно тя към теб
с превързано коляно пак ще тича!

20.11.2009