Не ме търси.

От теб са каменните стъпки

във душата ми,

студът по нежните ми устни

и сухите треви в косата ми,

осъмналите без слънца прозорци

и нощите - разбито огледало.

Ще се намеря

в една усмивка, тичаща към мен

напряко,

в едно очакване, от стиховете ми

пробудено,

в едно горещо и малко неочаквано:

„Бъди за мене! Толкова си хубава!",

което ме приканва да полегна

в поляната на дневното желание.

И птицата във мен ще се изправи

за полети към хоризонти нови.

А стиховете ми

ще бъдат твоите окови -

едно докосвано от теб

очакване.