Не ме обичай слаба, нежна, мила,
приличаща на бяло полско цвете,
в стеблото свое крехко приютило 
живот и светлина от снеговете.
Не ме прегръщай слънце щом залезе
и бледата луна от хълма падне -
във стаята ми после тя ще влезе,
ще иска нещо тайно да открадне.
Не ме целувай, цяла отмаляла,
от тъжното спокойствие пияна.
Не ме люби такава - плаха, бяла,
изваяна като от морска пяна.
О, нека духнат силни ветровете,
светкавици небето да разсичат.
Когато зареве дори морето
и сушата покорно се съблича,
когато в жива клада се превръщам
и теб дори на кладата обричам -
тогава ме целувай и прегръщай.
Такава ме люби. И ме обичай.