***


Не крещи ми, недей, непознавам те,
най-обикновен минувач си край мен,
дори и името ти не зная, непознавам те,
върви по-далече от мен.


- Не така синко, непознаваш ме,
неотпращай ме с псувни, ругатни
и аз млад бях на времето,
ела до мен поседни.


Че защо си ми ти, не разбирам,
да говоря с теб, невърви,
време нямам бързам, остави ме,
чакат ме куп важни неща.


- Недей така синко, не бързай,
времето ми така отлетя,
с глупостите чужди наушким
и ето ме, виждаш сега.


Ала ти старче живял си
в други неразбрани времена,
сега по-различен живота е
по-друг, в по-добри времена.


-Залъгваш се синко, не знаеш
и аз си казвах така,
ала времето синко мени се,
не с крака да го гониш,
а с крила.



Калин Вълов