Не искам да става така,
че аз да спра да те чакам.
Не мога, не вярвам в това,
ала друго в момента нямам.

След всички сълзи и поеми,
усилия, клетви, съжаления,
наистина станало време,
да се спася от угризения.

Не искам да става така,
ала е по-силно от мене,
ще скрия тази мечта,
за да не може той да я вземе.

Тя ще е моята тайна,
моят последен лиричен пилон:
как любовта ми безкрайна
още те чака на белия кон.

Ще те оставя някъде там -
ти още сънуваш чужди мечти...
Но ще се върнеш пак, знам -
пак ще потърсиш топлите дни.

Аз ще те чакам с пълна душа -
всичко за тебе ще пазя - 
да се усмихнеш отново с уста,
забравила тази проказа.

Не искам да става така,
но само това не опитах,
гръб ще обърна сега,
времето - то да опита.

Посветено.
27.01.2009.