Тъй странни сме с гротескови лица.

Понякога боите се размиват...

Рисувана със пеперуди и слънца,

картината сега е мрачна, сива.

Дали ще можем  да се видим

със теб в неясните контури

или е по-добре да се събудим

в измамното затишие пред буря.

Без съжаление и без въпроси,

без вина и без отсрочка

излишно е от нищото да просим.

Разбираш ли? Аз слагам точка!

Не  си цвeта във моя делник

с премерените си стерилни чувства.

А в графика ти... все последна...

Обидно е! Не искам да присъствам!