Писал съм поезия непретенциозна,
малко от това и онова.
Нищо по-особено, нищо грандиозно,
захабявам само белите листа.
Пиша за нещата дето ме вълнуват,
малко от това и онова.
Критика не слушам, правя се на умен,
пък и не се храня от това.
И за теб да пиша се опитах,
малко за това и нова.
Оказа се че думите не стигат,
за туй що искам аз да изрека.
Оказа се, че имало защо
Пушкин да е тъй почитан.
И явно за да пишеш за любов,
не стига само да обичаш.
Ще продължа да пиша за света -
малко за това и онова.
Но повече не бих се осмелил
за теб, за нас, за любовта.