Все се връщам към онзи мой стих недописан,
който тайно ни вплете в опасна игра.
Тя до днес продължава –
лъжовна и истинска.
(Как се случи, сама не разбрах.)
Все се връщам...
Цветя неразцъфнали късам,
заглушени от бурени и от треви
Благославям-проклинам,
умирам-възкръсвам...
А денят ми към залез върви.
Но със времето всичко узрява в сърцето
Не е нито измислица, нти лъжа.
Не е вече игра, а е нещо, което
в мен събуди жената,
в теб създаде мъжа.