*

Не е истина, че времето лекува!!!

Лъжат всички, дето го изричат!!!

Те не знаят колко скръб ми струва

туй безмилостно и зло... обичане!!!

*

Те не знаят как се гние в раната,

как плътта ми стана шепа прах...

Бях преди най-страстно-пожеланата,

най-буйната, най-шеметната бях...

*

Бях стихия във кръвта наситена,

зноен взрив, изригнал като дъжд...

Бях мечтана, палеща... обичана....

бях вода и огън наведнъж...

*

Бях копнееща, първична, разболяваща,

а днес какво съм?! - есенно-разлистена!!!

И ако някой каже Ви, че с времето забравя се,

повярвайте ми всички - НЕ Е ИСТИНА!!!