Не бях това, което искаше. Признай си!
Момичето със сините очи
те обичаше обаче...
А ти една едничка роза подари.
А беше снежен ден... и беше тъжно,
когато ти със нея се прости!
Нима аз бях за теб? Длъжна
бях да сбъдна своите мечти...
Не беше ти за мен момчето...
С очи дълбоки, кадифени, със искри!
Обичах те, не те обичам вече.
Небето беше пълно, днес е без звезди.
Стоим и гледаме се без надежда!
Тогава бяхме просто две деца,
които вярваха, че ще е вечна,
но не е вечна любовта!!!