Миналите бодри вечери,
още ме събуждат всяка нощ,
мислейки, се вглеждам в нищото,
виждам целият живот...
Бродех опустяла из съня,
минах през безброй съдби,
близки и безкрайни пътища,
стигах, отминавах, без следи...
Хубавото беше, че не бях сама
някой с мен вървеше, и държеше за ръка,
без лице, без сянка, все ме кара да вървя,
нищо нямаше погрешно,
просто чиста и добра душа...