Не бих могла! И как да се откажа?! Да захвърля и усмивките, и вярата, и нежността?!? Не бих могла! Защо да но направя? Та с тебе само чувствам се ЖЕНА! Красива, истинска, желана... Достатъчна, единствена, добра... Не бих могла да тръгна, да оставя, на друг да вземе това, което чувствам свое! А ти защо реши, че мога? И как така помисли вместо мен? И как почувства, че не искам да съм твоя?!? Та нима не виждаш, че това осмисля моя ден? Нима не виждаш, че усмивките държиш ми? Нима по погледа ми не личи, че само с тебе съм добра, че съм щастлива?... Не бих могла! Не искам! С тебе съм на мястото си - тук, сега! И напук на всичко и на всички, с теб ще продължа!!!