Знаех аз, ще те намеря,
не беше отдалеч дошла,
донесе друга атмосфера,
унесена, навярно си била,
ухаеш нежно, като цвете,
косите с цвят на утринта,
сама, небрежно ги разплете,
събра ги всичките, в дланта,
докосна парещите устни,
очакването, като за финал,
в обятията нежно се отпусна,
денят изгря, и беше бял,
загърна ме с косите, като с наметало,
с очите си, бездънни езера,
небето беше побеляло
в нюанси на любовната игра,
усещах хрипкавия шепот,
трептенето на нежния ти глас,
изпълвах думите със шепот,
възможно невъзможното у нас...
Любов ли бе, или илюзия,
любов ли, нашата игра,
любов, изплетена от музика,
в очите ти, бездънни езера.