Не беше ли ти сън? Дали те има?
Нечакан гост от някаква планета
с така далечно, непознато име
-ЛЮБОВ се казваше, сега се сетих.
Защо ли си дошъл? Каква магия
накара ме да тръпна онемяла
пред мъжкото ти съвършено цяло?
От устните ти исках аз да пия
и тялото ти с мигли да премеря.
Заровила лицето в шепи, стенех,
в зеница се превърнах. Потреперих
от този извънземен магнетизъм...
Докоснах те. Наистина те има.
А дланите, превърнали се в рани
прегърнаха планетата на име
ЛЮБОВ.
И звъннаха над мен камбани.
Не беше ли ти сън? Защо те има?