Не бързай много, мила, утре ще те чакам,
на дървеното мостче с плачещи върби,
не гледай как изчезват бавно из сумрака
от някой изоставените стъпки и следи.

Виж как върбите клоните са свели,
ридаят, но безшумно, с трепкащи листа,
лицето не изтривай, в сълзи накипели
пристъпва с тихи стъпки по-рано и нощта.

Не чакай да изгрее, плачеща, луната,
да хвърли светлината, непотребна вещ,
не можем да захвърлим греха си и вината,
ни вятър да издуха разпалената свещ.

Не бързай много, мила, аз ще те изчакам,
не, няма да потъна в мъгла и лепкав дим,
не, няма да изчезна тихо из сумрака
и някой да попие браздичките от грим.