Сърцето подскочи от песен позната

и после се гмурна в едни дълбини

на спомени детски, почти, и богати,

на чисти и нежни любовни мечти.

Лесно е да любиш на петнайсет – 

поглед стига, две очи,

недокоснати от тъмна злоба,

сухи още за сълзи.

А ръцете във нежно докосване

ми показват в невинната младост

как всеки жест е омагьосване,

как малкото ми носи радост.

Забравена е тази обич,

Сега се борим със химери,

Целуваме и пак по навик,

Отиваме да гоним кариери.

А в миналото няма болка от раздяла,

И с възрастта си отминава,

Тя - най-красивата любов.

Тук само споменът остава...