На вечно хубавата Българска Жена

По-хубава си ти от росно цвете,
от багрите прекрасни на дъгата!...
По-ласкава си ти от полъх летен,
по-свежа от дъха на планината!...

В очите ти оглежда се небето.
И слънцето, звездите и Луната...
Лицето ти загадъчно и светло
е приказна картина на Земята!...

По-топла си от лятото блестящо,
по-светла от усмивка на зората!...
По-скъпа си от бисери, от злато...
Най-хубава за мен си на Земята!...

По-хубава си ти
от вечните звезди -
естествена, божествена и свята!
Без теб и любовта,
без твоята душа -
пустиня може би ще е Земята!...

Марин Тачков -
\"Утешителят\", 2005 г.