Пътуват надолу плавно
по прозореца капките -
правят пътечки за малко,
после други поемат свое надолу
като нас по пътя си натежали...
Чувам глас телефонен,
усмихва се тъжно -
клоун извън сцената своя...
аз се радвам, защото
това си ти
и ме има отново...

Стъпалата следват
ту горе, ту долу
и вървим, и летим,
и потъваме...  
Всичко друго махни!
Остави ми
само своето \"Теб обичам!\"
и \"Липсваш ми\"!