Понякога е... тъжна и сама.
Затворена в ковчег от чувства.
Изплакан дъжд облича във тъга
душата и` - изпепелено русло.
Очите потъмнели за света,
през огъня поглеждат закъсняло.
Изгубили се тихо в две слова,
презират всичко що е избледняло.
Ръцете отмалели днес мълчат.
Крилете и` пречупени за полет,
откършени във пазвата крепят
спомен... за отминалата пролет.
Приведена глава. Угаснал взор.
Смирение обгърнало земята.
Емоции и разум в тъжен в спор
надскачат се, налагат правилата.
Дано сълзите тръгнали на път,
промият раните и` във душата
и в ручеите ярко заблестят,
вълшебните кристали на съдбата.