Стоя сама и те чакам на нашето място.

Искам да те поканя в моя свят,

защото знам,че там си сам!

Студено ли ти е?От самота разкъсва ли ти се сърцето,

разбивайки се на хиляди парчета?

Вятърът гали косите ми,знам че си Ти!

И нищо,нищо не чувствам…

От пресъхналите ми очи се стичат горчиви сълзи.

Очаквам да ме прегърнеш

и да ме понесеш на крилете си към вечния ден!

Помниш ли как те обичах?

 

Стоя сама и те чакам на нашето място,

подай ми ръка!

Сега за нас ще сътворя нов свят.

Протягам ръце и вземам цветовете на дъгата!

Затварям очи и попивам багрите на живота!

Отварям душата си и се сливам със слънцето,

потъвам и се изгубвам в ярките му лъчи!

Подай ръка и слей духът си с моя

и заедно да тръгнем към покоя!

Дъждът вали и отмива студената каменна плоча

всяка болка и всички сълзи!

Стоя сама и те чакам на нашето място…

Макар невидим,моля те при мене остани!