uFeel.me
Нашата вина
Автор: stormbringer,  24 март 2010 г. в 12:37 ч.
прочити: 416
Ти виждала ли си отключени простори,
видя ли птиците, размахали крила,
пресече всички тъмни коридори,
премина ги със устрем на стрела,
която следва не извивките на вятър,
тя търси подстъпите винаги напред
и свободата на настръхналата сатира
в подножие на планини от лед,
удави спомена за горди предразсъдъци,
пропусна всеки глас през иглени уши,
избра не ролята на злобен съдник,
не правото си подстъпите да рушиш,
защото знаеш, лесно е калта да пръскаш,
да цапаш всеки не застанал там до теб,
но всеки гаден, жалък змийски съсък
разбива корпуса дори на шлеп,
аз зная, ти венчана бе за самотата,
макар и не изпитала тъга, печал,
защото твоят взор е вперен в небесата,
отдавна моя дом за тебе съм избрал,
а ти си избери лехата и градина,
нали обичаш розите с бодлите да садиш,
запазил съм ти мястото до мене, до камината,
последен ред от тухлите ще наредиш,
вземи от вазата карминената роза,
внимавай, че бодлите пръстите бодат,
аз моята любов ти давам не на дози,
до нея съм изминал адски дълъг път,
защото съм те следвал из отключени простори,
видяхме всички птици не размахали крила,
преминахме през много тъмни коридори,
тя, нашата любов е нашата вина...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me