Любов... Понякога от тебе ми омръзва.

Не се научи през годините да ме щадиш!

Следиш, скептично гледаш

новата ми дреха 

и думите все криви ги намираш.

А колко пъти чергата ми палеше?

И колко пъти от високо ме изпусна?

Достатъчно.

Опитай мъничко да си със мене мила.

Аз вярна бях ти,

мислех, с теб ще съм щастлива.

Сърдита пак си, неразбрана.

Фучиш, прииждаш като буря,

оставяш ме сред океана

сама със себе си

и чакаш май да се удавя!

Но няма. Аз ще бъда друга.

И не за теб ще се гримирам.

Променям се, не искам да те гледам.

Словата ти не ща дори да чуя!

Не виждаш ли?

До тук си ми дошла!

Какво ми казваш...?

Да ти повярвам трябва,

че ще се лутам за последно,

че не ще боли?

О... не,  Любов!

Ти пак си тука, за поредно.

Ако се лъжа - докажи!

 
Тони Тодорова

Ellan