Нарисувай ми една сълза,
кристална и лъчиста...
Можеш ли?! Със четката едва,
но ако решиш - опитай.
Нарисувай утро в моите очи
и светлика дневен нарисувай.
Ако не можеш с четката все пак,
със думичка една опитай.
Нарисувай песента на славея,
след туй и звънките му трели.
Чуваш ли?! Как във мисълта
песента му носи се като феерия...
Нарисувай цветната дъга
след летен дъжд. И море
от нежност нарисувай ми.
Знам, че можеш, но дали?!
Нарисувай залеза след туй.
Слънцето припламнало у тебе.
Нарисувай, нарисувай ме и мен...
В делничното си платно ме нарисувай.
Нарисувай ми след туй звезди.
Посипи ми с техния прашец
косите. А в очите ми все още
ще горят малки пламъчета,цветни.
Аз съм само твоя миг щастлив...
Твоето утро, твоят ден чудесен.
А в ушите ти отново ще звучи
сладка нежност в славееви песни.