Погубвам се
във вихър от емоции,
а уж съм здравомислещ млад  човек.
Животът си градя
и сътворявам,
за да остане и след век...

Но видя ли те
всичко се размива,
разкъсаното бъдеще
потъва във мъгли...
Докосна ли те
вече съм щастлива
и смях струи
от моите очи.

Залутана
и безвъзвратно изтъняла
от себе си
не мога да се отрека...
навярно вече съм се дала,
обрекла съм ти своята Душа.