\"Нарече ме слънце...\", Kadife

Ти \"Слънце\" ме нарече. И изгрях.
А облаците в миг се разпиляха.
Стопи се и бездомният ми страх –
(врабче, намерило подслон под стряха).

Ти \"Цвете\" ме нарече. Разцъфтях.
Сезоните препускаха през мене.
Несетно стъпих в първия си грях –
(така вода се гази до колене).

\"Светулка\" ме нарече. Засиях –
над житни ниви, грейнали в позлата.

След всичките вълшебства осъзнах:
любов човешка ражда чудесата.