Тя е в черно облечена и общува със смъртта. Не знае как да се усмихва и плаче с кървави сълзи. Не знае да обича, нито чувства болка, сякаш сърце от лед и ръце от камък има тя. Тя обгърната е в тъмнината. Очите, ясни, сиви, сякъш на мъртвец, лицето - бледо, бяло е почти, а косите - целите в пепел са били. Тя прегръща се в мъглата и целува се с мрака, пътят й неясен е, тя сама се движи с черна роза в ръце. Тя гостенка е на нощта. Явно няма да живее вече тя след зловещата целувка на Смъртта.